Как се правят деца

Децата са голямо богатство в прекрасния нов свят. Те са и неговото единствено бъдеще. Все пак колко общества са оцелели без консумация? Децата тук не се правят, те се случват неусетно. Естествен подбор.

За да се случат децата трябва чудо, а времето за чудеса настъпва всеки петък и събота вечер. Преди това обаче, трудовият пролетариат трябва да се зареди духовно. С евтин алкохол. След тежката трудова седмица, през която никой не пие, за да работи жизнерадостно.

Държавата грижовно е създала храмове на радостта. В тях се продава само алкохол. Би било красиво и естествено един ден като отраснат, децата да носят цветя и венци там, в знак на благодарност, за това, че са се случили. Те обаче носят пари, като на детски рождени дни в прекрасния нов свят, където се чете толкова много и където хората са най-щастливи.

Петък след работно време. Магазините за алкохол продават щастие. Коктейл от силен сладък концентрат и бира. Традиция свързана със сиротинята, според която е по‒евтино и ефективно да се напиеш в къщи преди да излезеш. Следва колективно излизане и колективно донапиване.

Независимо от температурите това е единственото време през седмицата когато полово активните нежни същества са полу‒голи и напълно пияни. Причината е очакването на чудото. И то идва. Многократно. Никой не ползва презервативи. Хората просто се познават. За това и си обменят хламидии, по приятелски. И други екзотични мечти пренесени през девет планини в резултат на активния и познавателен секс туризъм на кредит.

Трудно е човек да остане равнодушен когато се разхожда през такава нощ. В края на седмицата пролетариатът е отпуснат. Най‒накрая той дори може и да заговори случайно непознати. Инфантилно, но почти успешно. През лятото е светло. Това е сезонът на белите нощи, безкрайно красиви дори и без звезди. През зимата се вият северни сияния. Полуголите жени пристъпват боси. Найлоновите им чорапогащници са свлечени по краката им. Някои уринират в съседните преки. Други са колабирали радостно. Трети водят безкрайно оживени разговори с белите си айфони, насядали сред натрошени чаши и повърнато. Мъжките тоалетни са пълни с жени. Цигани от югоизточните Европа и Азия събират празни бутилки по улиците за да спечелят допълнително. Пияните ги унижават, без да се досещат, че точно тези хора се грижат за майките им в старческите домове. Кръчмите затварят около 3 часа след полунощ, за това и всеки се опитва да преглътне жадно колкото може повече щастие. Всички са сенки в рая в края на седмицата. Какво по‒прекрасно време от това за една жена да стане майка?

Майките може да не знаят кои са бащите, но за сметка на това много обичат децата си. Толкова ги обичат, че не поставят под съмнение нито едно тяхно желание. Не им противоречат и не им отказват. Бащите не са важни, те са просто генен материал. И без това след това децата ще се отглеждат колективно. Все пак навън е прекрасният нов свят, където трябва да се работи отговорно през седмицата, за да се плащат доживотни кредити, с които се изплащат консуматорски мечти. До следващата вечер в петък когато всичко се повтаря отново и отново в очакване на роботите.

Двата вида емиграция или секс с чужденец

Емиграцията е движещата сила на обществото. Емигрантите са два вида: икономически и по любов. На тези по любов преди им казваха политически. Любовта се създава с гледане на западни филми в Източна Европа.

Икономическите емигранти икономисват за себе си и за децата си. Те икономисват българска душевност, в името на това да осигурят бъдеще за децата си и един подобър икономичен живот в чужбина, в който няма душевност, но има пари на кредит. Купуват на кредит по една бързо ръждясваща кола с която бързат да се снимат преди тя да ръждяса и да пратят успеха, така заснет в България за да въодушевят други сънародници да купят ръждясваща кола на Запад. На кредит. Освен колата на кредит има и къща на кредит за 30 години, ако са щастливи. Защото всички така го правят. На кредит. Просто казано, да продадеш душата си за пари на прост кредит с много сложна лихва.

Емигрантите по любов в общия случай са „лелки“, които имат сгрешена представа за романтика. Грешното идва от това, че рано или късно (в повечето случаи твърде рано), наученото в съответната езикова гимназия се оказва недостатъчно за да задържи любовта след като е преминал бурният секс на морето и пищната сватба с етно мотиви в България. От тези етно мотиви съответният западняк нищо не разбира, но много харесва, защото той въобще не е като другите западняци, а е по‒българин от българите. Или това, което научава е само „шопска салат“ и безпаметно напиване с безобразно разнообразие от алкохол.

Западните младоженци са особено ценени на Балканите, дори ги уважават за това, че са западни. Нищо, че в повечето случаи са пропадналяци, с неописуеми кредитни задължения, виждали университет само по американските филми. За тях се женят образовани девoйки минимум с магистратури по филология, икономика дори и медицина, като се надяват, че владеенето на чуждия език е гаранция за романтика в чужбина, нищо че западната любов на живота им дори не е успял да изкара училището за заварчици или поне да стане пастир, но е специалист по комикси, компютърни игри и празноумни смешки, забавни само за неговите съученици от детинство, инфантилни с модерни диагнози, като дислексия и ХРНВ.

Как да не ти си доемигрира?